Practical Spirituality

Много от аспектите на йога имат огромен ефект върху умственото здраве на практикуващия. Те могат да се класифицират така:

1. намаляване на напрежението
2. възстановяване на гъвкавостта
3. "лични"
4. "социални"

Намаляване на напрежението

Много от хората, практикуващи йога, говорят за „освобождаване на ума от тревога”, „успокояване на духа” или „стабилизиране на съзнанието”. Някои от положителните ефекти са намаляване на нервността, раздразнителността и объркването, депресията и умствената умора. Човек усеща облекчение на „импулсите” си. Нервността, особено ако граничи с паника, намалява или изчезва.

Степента, в която се проявяват тези положителни ефекти, зависи отчасти от това дали човек може да подходи към тях с желание; защото онзи, който упражнява пози с досада в сърцето си, намалява шансовете си да получи облага от тях.

Възстановяване на гъвкавостта

Ползите от пълния набор йогийски упражнения може да се опише като възвръщане на пъргавината на ума. Съживяват се настроението и способността за умствена работа, съсредоточаването става по-лесно и желанието за решаване на задачи се възвръща. Човек може и да не успее да запали в себе си безграничен ентусиазъм в края на работния ден, но сутрин или дори на обед усилията за презареждане на умствената енергия могат напълно да съживят желанието за работа. Традиционните фрази, като „възстановена жизненост на духа” целят да предадат комплексната представа за пъргавина на ума, склонност към разбирателство, издръжливост и усещане за увереност и самодостатъчност. Някои от практикуващите споделят дори за чувство на жизненост и еуфория; те казват, че усещат благополучие и увереност, които им помагат да се радват на собствените си способности и да бъдат по-толерантни и щедри.

Лични ценности

Избягване на страха: Смята се, се йога води до облекчение на множество умствени заболявания. Те варират от неясни усещания за безпокойство, преследване, неувереност, до остри и конкретни видове лудост.
Йога не лекува всички тези болести. Но успешната й справяне с някои основни умствени страдания може да се окаже достатъчна в дългосрочен план.

Ако с помощта на йогийски техники успеем само да спрем и да обърнем хода на някое умствено заболяване, някой натрапчив комплекс, който ни кара да изпитваме непрестанно и постепенно усилващо се безпокойство, това може да обърне курса ни към по-здравословен живот. Всички сме луди понякога. Всички сме луди в известна степен. Съкрушителните вълни на напрежение и стрес, които могат да ни повалят в периоди на физическо и умствено изтощение, могат да произведат духовна експлозия, която ни оставя така безпомощни, че не знаем откъде ни е дошло.

С редовни усилия за намаляване на напрежението с помощта на йогийски упражнения, можем да спрем този процес и в последствие да намалим склонността си към лудост.

Повечето от нас се поддават на страх и тревога – някои от тях основателни, други въображаеми. Например с остаряването човек започва да се бои, че животът му не е бил достатъчно пълноценен, че не е успял да постигне определени цели, че не е бил достатъчно амбициозен, че е загубил състезанието с по-богатите съседи или че не е бил достоен „пред Бога”, или по какъвто друг начин възприема провала си.

Така, когато Рамачарака, в своята „Хинду-Йогийска наука за дишането” казва, че с контролиране на дишането човек може „буквално да се освободи от страх, безпокойство и низки емоции”, той има предвид нарастващата способност на редовно практикуващия да намалява силата на моментните и постоянните страхове. Човек се стреми да развие навици на съпротивление срещу тревожните ефекти на възбудата, амбицията, враждебността и безсилието.

Дългосрочната цел на йога не е просто моментна релаксация, а спокойният живот.

Вяра в живота

Целта на йога е уверен живот. Целта й е да замени песимизма и неговите варианти като например цинизъм с позитивизъм и оценяване на живота, не само в отделните дни, но и като едно красиво, чудесно цяло. Когато постигнете този йогийски дух, ще можете да кажете: „Приемам света и себе си със своето място в него.”

Ако не можете да приемете целия живот заради отделни неразрешими проблеми, които ви тревожат, то ще можете да ги приемете като (1) ваши и (2) предостатъчни, без да искате да имате още повече проблеми.

Равновесието, спокойствието, доволството, търпението, увереността – всички те са положителни умствени ценности, достъпни за всеки, който има желанието да бъде в мир със себе си и със света. Желаната увереност е не просто достатъчна за свършването на работата през един ден, а за цял живот. Човек може по-уверено да върши работата си през деня, ако вече се е настроил да живее живота си с вяра и спокойствие.

Така практикуващият йога се стреми да постигне не просто моментна пъргавина на ума, а пъргав живот; не просто моментна гъвкавост, а гъвкаво съществуване; не просто моментно облекчение на безпокойството, а спокойна гледна точка.

Дюшане, римокатолически свещеник, въведен в йога от католическите си предшественици, дава образно описание на йогийските техники, които ползва в богослужението. Той говори за „еуфория, която присъства в цялото ми преживяване. Искам да уточня, че тази еуфория е истинска и трайна и се разпростира върху всички нива на ежедневието ми, физически, умствени и духовни.” (Християнска Йога). Макар че едва малцина от нас ще постигнат нещо, наподобяващо непрестанна жизнерадост, бурна радост или еуфория, по-голямата вяра в живота предоставя духовна почва, от която е по-вероятно да поникне духовно цвете. Прагматичният човек би казал: „опитай и виж.”